Създадох този блог, понеже чувствам необходимост от взаимопомощ и подкрепа между хората,страдащи от бича на нашето съвремие, поглъщащата душата болка на депресията и паническите разстройства.  
Страдам от депресия от седем години. Седем години на страх, безнадеждност, болка. Панически атаки, налудни мисли, суицидни мисли и поведение.  
За депресията в България не е прието да се говори. "Приятелите" ще те посъветват "да се стегнеш", в очите на чуждите хора ще бъдещ "поредния лигльо, който се прави на интересен", а работодателите ще реагират с агресия.  

Депресията не е избор.
 
Тя е болест, мъчение, тумор в душата.
Няма как да знаеш кога и какво би могло да я отключи. 
  До началото на 2012 година бях млад, перспективен и успешен човек. Заемах мениджърска позиция с добра заплата, спортувах редовно-занимавах се с два вида спорт, един колективен и един индивидуален, имах връзка с една от най-красивите и обаятелни жени в града, а вероятно и в страната.
Един ден, само за един миг всичко това рухна. За няколко месеца качих почти 20 килограма, с кариерата ми бе свършено, с отношенията също.
   
Никой никога няма да остане до теб, ако паднеш.  
Приятелите те изолират, понеже започваш да ги натоварваш, не се справяш с работата си и те уволняват, започваш да ги сменяш, работните места едно след друго, всеки следващ път за все по-кратък период от време и все по-ниска заплата.
  И ти се струва, че изход няма и няма и да има.

Не се предавам и се опитвам да се боря с това нещо.
След дълъг период на пауза отново спортувам, макар и насила и спортът вече да не ми носи удоволствие, а да ме натоварва допълнително. Но тялото има нужда от добър тонус. 
Опитвам се да излизам по-често, да общувам с хора, па макар и пак да е насила.   Но това, което знам със сигурност е, че в тази дупка човек има нужда да говори. И то да говори с човек който да го разбира.  

С психолозите е трудно. Едно, че посещенията при тях са безбожно скъпи. В София час при психолог се върти около 50 лв., което не е малка сума за основната група хора, на заплата между 1000 и 1500 лв бруто. А за по-нископлатените е абсурд. Пък за хората от провинцията, много от които са на минимална работа заплата... абе на кой в България му пука за хората от провинцията?

Както и да е. Идеята на този блог е да бъде в помощ. Би било прекрасно ако хора говорят. Но дори само да се чете, ако някой, в някакъв текст намери нещо дори минимално полезно, нещо за което да се захване, нещо, което да му помогне да се оттласне от дъното- то тогава мисията ми ще е изпълнена :)

Да така е. Депресията е бич. Аз пък страдам не от панически атаки, а от натрапливи мисли и хиперактивно мислене. Буквално всеки един миг когато не спя ми е напрежение. Често в края на деня ме боли главата дори да не съм бил на работа или смяната да не е била натоварваща. Всичко е тъпотия. Имам хоби с телефони да се занимавам, ама постоянно намирам бъгове и лагове и вече ми писва от всичко. В работата един ден се справям друг не. Бера срам мн често когато не съм на кеф и обърквам нещо след нещо. Тъпотия. Не се оплаквам от пари и държава, но ми писва от тоя стрес и ми идва да го стъпча...

Да, по лични наблюдения начинът на живот в България е много по-стресов от живота в чужбина. Казвам го като живял зад граница около две години.
Какво си опитвал срещу това главоболие?
Аз самият съм имал главобол в резултат на високо кръвно, при депресивни кризи. Няма конкретна причина, но чувствам нервност, вдигам кръвно до получаване на бучене в ушите.
Опитвал съм дихателни техники и медитации. В началото помагаха, но с течение на времето ефектът им намаля, сега изобщо не ми действат, поне не дългосрочно.